Фотографията е система за създаване на визуални изображения и в буквален превод означава „рисуване със светлина“. Най-общо казано тя представлява ограждане в рамка на част от зрителното поле на някой, който е на подходящото място, в подходящото време.

Опити за създаване на фотографски изображения са правени векове наред навсякъде по света, но чак през през 1839г. френският художник Луи Дагер изобретява първият практически приложим фотографски процес. Дагеровата камера представлява камера обскура, която проектира светлината върху медна плоча със сребърно покритие. След експонирането, изображението се проявява с живачни пари и се фиксира с натриев хлорид. Когато през 1840г. друг френски художник, Пол Деларош вижда за първи път дагеротипен портрет, заявява: „От днес, живописта е мъртва“. Макар и живописта да се запазва като изкуство, от тук нататък фотографията се превръща в основно средство за създаване на изображения.

Почти до края на 20 век, фотографията е била само аналогова. При аналоговата фотография изображението се експонира върху светлочувствителен филм, който след това трябва да бъде проявен. Изображенията от проявения филм се експонират със специален фото увеличител върху светлочувствителна хартия и отново се проявяват. Техниката и материалите, необходими за този процес го правят сравнително скъп и фотографията, макар и широко разпространена, не е била толкова достъпна. Фотоапаратите са се настройвали ръчно, а снимката можело да се види едва в самия край на процеса и са били необходими редица умения за да направиш добра снимка.

Малко преди края на миналия век обаче, цифровите технологии навлизат и във фотографията. При цифровата фотография изображението се експонира върху цифрова матрица и се запаметява в карта с памет, която може да бъде използвана многократно. Така отпадат многото разходи, свързани със закупуването на филми, фото хартия, химикали, техника и пособия за проявяване и фиксиране. Появяват се цифровите фотоапарати, а по късно и някои мобилни телефони са оборудвани с обектив и светлочувствителна матрица. Вече всеки може да снима.

Днес фотографията е навсякъде – във вестниците, в списанията, в албумите, в уеб сайтовете и социалните мрежи. Приложенията на фотографията са толкова много, че е невъзможно да бъдат изброени всички.

Не всички снимки обаче изпълняват функцията, за която са предназначени. Много малка част от всички фотографии, които виждаме успяват да осъществят комуникация и да предадат правилното послание. Има фотографии, които ни въздействат и се запечатват в паметта ни, както и такива, които изобщо не забелязваме. Така е, защото добрата фотография зависи от много фактори – обекта който снимаме, светлината, техниката, кадрирането и др. Изборът на тези фактори е въпрос на умения и лично виждане на снимащия и макар много хора да смятат фотографията за обективна, защото ни представя обекти в реална светлина, добрата фотография в действителност е субективна.